Все още пернишкото село Ярджиловци може да се определи като сравнително голямо населено място. На брой имотите в него са някъде около 800, а има и едно действащо основно училище. То е разположено в самия център на селото, което поради броя на жилищата се определя още и като пълнокръвно. Партизанските борби не подминават района, като любопитен е фактът на загиналите 11 след кървавите борби в посочения период. Става дума за 40-те години на 20-ти век. От училището общо седемнадесет ученици се отдават на борба срещу фашисткия враг, а единадесет губят живота си или по-точно – не се завръщат. В махала Кръстина и днес има запазен издигнат в тяхна чест паметник, като кварталът или махалата се намира на участък от шосето между Перник и Брезник. Пак от там минава и селското шосе, което при по-продължителен обход може да ни отведе до съседното село Витановци. Николай Мириклийски пък е името на православния селски храм.
Всяка година на 28-ми август православната църква отбелязва празника Успение Богородично, ръководейки се по летоброенето на Юлианския календар. Тогава в Ярджиловци се провежда ежегодният селски събор, но по незнайни причини същинските празненства всъщност се провеждат предния ден през нощта. Дълги години минават, докато мястото на провеждане на събора е било Кръстина махала. Според автентичните разкази на старите селяни точно тук възниква селището в първоначалния си образ. Там се намират кметството и читалището, а също и християнската църква. Всичко това съвсем естествено води до съсредоточаване на обществения и интелектуален живот. Но мястото има един сериозен недостатък, свързан с разположението на река Конска. Този приток е бил по-нисък в сравнение с други и многобройните речни разливи правят така, че наводняват домовете на част от хората. Те търсят начини да се спасят, като се заселват на по-високия бряг. И към днешна дата за пернишка област селото е едно от най-големите, като тази тенденция започва още от по-далечното минало. Трудът и всеотдайността на местните дават заслужени резултати и населението притежава немалко материални блага. Това пък им позволява да създават големи семейства с немалко на брой деца и от двата пола, но седемдесетте години на миналия век са апогей за селото.
Именно тогава в Ярджиловци възникват някои от основните административни сгради, а училището се намира непосредствено на близко разстояние от читалището и православния храм. Съборът на селото не минава без посещението на близки и роднини, за които е истинско удоволствие да седнат на богато отрупаните трапези. Приготвените ястия до едно са от местен характер, като присъстват например супа и печено агнешко месо. Но печените картофи и зеленият боб също са сред най-консумираните ястия по време на празника. За събора цяла седмица преди неговото настъпване се прави специална подготовка, което включва основно почистване на къщите във вътрешността им и дворните площи. В далечното минало много хора купуват за събора цели чували с плода диня, като това дава основание да се мисли, че този плод е бил един от основно консумираните продукти. Тези предания не са измислица, а пак са събрани от някои от старите местни жители.
